Възпалението на венците /Гингивит/ протича с поява на тъканна течност /ексудат/, увреждане на тъканите /алтерация/ и разрастване на нови незрели тъкани ,които заместват променените. Гингивитът бива първичен, когато възниква под въздействието на локални фактори /инфекциозни, термични, химични и др./ и вторичен, когато представлява признак за общо заболяване.

Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези.

Симптоматичен катарален гингивит възниква при редица кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания. Възпалението на венците протича остро или хронично. Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне , тъканите са значително зачервени, мековати, зеещи. Хроничното възпаление протича с по-слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит - обикновено като бактериално усложнение с подуване, зачервяване, поява на ранички и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли. Често се среща язвен гингивит. Той има инфекциозен произход. Острият язвен гингивит започва с нощна болка от невралгично естество и поява на язви. Папилите на венеца некротизират и се покриват със сиво-жълти налепи. Телесната температура се повишава, болните са отпаднали. Симптоматичният протича хронично, с рецидиви. Най-често той се развива в хода на вирусно заболяване.

Друга форма - хипертрофичният гингивит се среща предимно в млада възраст, у бременни, при лечение на епилепсия и сърдечно-съдови заболявания. Той се изявява с подуване на венците, които са със слабо променен цвят. Постепенно се образуват малки възелчета, гладки и меки, които лесно кървят. В по-късния стадий на болестта възелчетата се уплътняват и не кървят. Лечението на гингивита започва с премахване на локалните дразнители, особено на зъбния камък. При катарално възпаление се прилагат антисептици, витамини, подходящи средства за изплакване, зъбни пасти. Гнойният и язвеният гингивит изискват специализирано стоматологично лечение, което включва анестезиране и почистване на зъбния камък, медикаментозно обработване на язвичките, превръзки, прилагане на антибактериални и антигъбични медикаменти. При по-леките форми на заболяването е необходимо отстраняване на причинния фактор и локална терапия по предписание.

Пародонтитът е заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Болестните промени обхващат тъканен комплекс /венечна папила, венечен край - маргинален пародонт, алвеоларна част, цимент на зъба и самия зъб/. Най-често причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, неправилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите /малпозиция и други ортодонтски аномалии,/ промяна в положението на зъбите при невъзстановена липса на такива наличие на вредни навици дразнещи тъканите на устна кухина и други. При такива състояния се създава възможност за травматично дразнене на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство. Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Генерализираният ангажира цяла челюст. Измененията в тъканите на опорно - държащия апарат са едностранни или ограничени – само на мястото на действащия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава отлагане на зъбен камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. Понякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа. Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разрастнала се гранулационна тъкан. Рентгеновата снимка показва едностранно или двустранно намаляване или липса на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват значителни изменения. Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венечните папили, които често кървят, оголват се бързо зъбните корени. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите до промяна на захапката.

Лечението на парондотита е комплексно и налага периодични манипулации в устната кухина в кабинетни условия.

Атрофично заболяване на пародонта

Касае се за не толкова рядко днес срещано заболяване. Причините не са изяснени но превес получава теорията за автоимунна причина на състоянието. Предполага се, че заболяването засяга само цимента на зъба, а не целия пародонтален комплекс. Увредените връзки на зъба /т.н. "фибри"/ се "разхлабват" и се отдръпват от нормалното положение. Атрофичното заболяване е необратим процес, който засяга генерализирано всички елементи на опорно-задържащия апарат и протича хронично. Най-характерният белег на болестта е равномерното смъкване на нивото на зъбно-венечния завършек по посока върха на зъбните корени, намаляване обема на алвеоларната част на костта и оголване на зъбите без образуване на джобове. Липсват признаци на възпаление. Болните се оплакват от повишена чувствителност на зъбните шийки с поява на болка. Дишането на студен въздух, пиенето на студени напитки, миенето на зъбите с четка провокират болка в зъбните шийки. В по-напреднал стадий на болестта доминират оплаквания, свързани с удължаване на зъбните коронки и поява на козметичен дефект. При оглед липсват налепи по зъбната повърхност, липсва зъбен камък. Венецът е твърд, изтънен, с бледо-розов цвят, и обхваща плътно зъбните корени. Венечно-зъбната връзка не е нарушена, липсва възпалителен секрет, кървене не се установява. Няма разклащане на зъбите, дъвкателната функция е запазена. Лечението е комплексно - лекарствено, ортопедично и хирургично и се провежда в кабинетни условия.

Промени в пародонта при системни заболявания

Устната кухина представлява показател за общото състояние на организма. Някои системни заболявания /наследствени и придобити/ се съпътстват от промени в пародонта още в млада възраст. В редица случаи пародонтните симптоми предшестват общите изяви на системното заболяване и поради това могат да подпомогнат неговата по-ранна диагноза. Системни заболявания с промени в пародонта :

• захарният диабет,
• кръвни заболявания и такива на лимфната тъкан
• стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни
• лупус колагенози и друти автоимунни заболявания
• ендокринни, психични и нервни заболявания
• интоксикации инфекциозни заболявания, СПИН.

Промените в пародонта у болни от захарен диабет показват причинно-следствена връзка. Гноенето от пародонтален джоб в млада възраст е характерно за скрито протичащ захарен диабет. При такива болни се наблюдава остър пародонтит, с костна загуба от смесен хоризонтално-вертикален вид. Тежка деструкция на пародонта се наблюдава при оперативно отстраняване на яйчниците, при операция на щитовидната жлеза и други оперативни намеси. Засягане на пародонта се установяват при левкоза, агранулоцитоза, тромбоцитопения, анемия, а и други системни заболявания.

Лечението на този симптоматичен пародонтит се провежда от лекари-специалисти в сътрудничество със стоматолог. То е комплексно.

Зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Зъбната плака е меко аморфно отлагане по зъбните повърхности. Когато плаката е в малко количество в началото на образуването `си , тя е безцветна и невидима за окото. Зъбния камък рядко се среща при деца по- често при възрастни. Сам по себе си той не е патогенен, но неговата грапава повърхност е идеално място за ретенция на патогенни микроорганизми. Порьозната му структура го прави резервоар на токсични бактериални продукти, вредни за съседните венечни структури. Според локализацията си се дели на :

• надвенечен (супрагингивален)
• подвенечен (субгингивален)

Надвенечния зъбен камък се наблюдава по клиничната корона на зъбите, около венечния ръб. Цветът му е различен - от светложълт до тъмнокафяв. Има пряка връзка с минералният състав на слюнката. По-тъмен на цвят е при пушачите и когато е налице от по-дълго време. Той е с по-мека консистенция и по-лесно се почиства .Склонен е към бързо натрупван.

Подвенечния зъбен камък се открива трудно дори при клиничен преглед. Той е разположен дълбоко във венечния джоб, има серумен произход и почистването му е доста трудно. Тъмния му цвят може да прозира през тънкия венечен ръб. Редовното почистване на зъбния камък ( от стоматолог ) и недопускане натрупването на плака ( ефективно миене на зъбите ) е гаранция за здрави зъби, свеж дъх и чаровна усмивка.

Алергичните състояния представляват основен медико-социален проблем, тъй като показват тенденция към зачестяване. Почти 15 % от населението на света страда от определена форма на алергично заболяване.

За да се приспособява към постоянно променящите се условия на околната среда човешкият организъм притежава система от механизми на субклетъчно, клетъчно и органно ниво. Елементи на реактивността на организма, наред с функциите на нервната и ендокринната системи, са имунитетът и алергията. Като защитна система от реакции, имунитетът е възникнал на основата на имунокомпетентна система, включваща редица активни клетки от костния мозък, далака, лимфните възли и други органи.

Основна функция на имунната система е разпознаването на "чужди" обекти /антигени/ от външната среда и от организма, и неутрализирането им. Такива чужди тела /антигени/ могат да бъдат бактерии, вируси, паразити, чужди белтъци, високомолекулни съединения и химически и други вещества. Разпознати като "чужди", антигените предизвикват реакция на имунокомпетентната система и тя създава специфични белтъци-антитела. Целта на този процес е да бъдат обезвредени различните антигени.

Докато имунитетът представлява защитна система от реакции, то алергията е проява на реакции на свръхчуствителност към различни фактори на околната и вътрешната среда на организма, наречени алергени. Алергенът, проникнал в човешкия организъм, предизвиква реакция на свръхчуствителност при повторен контакт с него предизвиква алергична реакция. Мощен алергизиращ фактор е бактериалната флора на умъртвените зъби, при пародонтопатия. Бактериалните огнища в устната кухина и зъбите обуславят развитието на алергични заболявания с увреждане на ставите, бъбреците, сърцето, съдовете, очите, кожата и други органи и системи. Лекарствено вещество също може да предизвика тежка алергична реакция /уртикария, дерматит, бронхоспазъм, шок/.

Огнищната /фокална/ алергия е болестно състояние, причинено или поддържано от т.н. огнища. Под фокус или огнище се разбира всяко локално морфологично изменение, което притежава способност да предизвика болестни процеси в отдалечени органи и системи. Алергичните стоматологични заболявания са с различни по сила и тежест признаци:

• по-слаби /сърбеж, оток в устните, на клепачите, бързопреходен кожен обрив/,
• по-силни /обща възбуда, учестено дишане, сърдечно-съдови нарушения/,
• силни /гиганска уртикария, оток на Квинке, афти, язви по кожата и лигавиците/,
• много силни /сърдечно-съдови, дихателни, храносмилателни, нервно-психични/,
• алергичен шок със смъртен изход

Лечението се състои в отстраняване на активните огнища по терапевтичен или хирургичен начин и при необходимост десенсибилизация.Необходимо е предовратяване на всички усложнения от алергично естество, за да се избегнат хронични органни и системни поражения.