да го направим!

MAXdent.

                

Максимална отговорност за здравето Ви...

Устройство на зъба и зъбен кариес

Устройство на зъба

Най-горната твърда, прозрачна и лъскава обвивка на зъба се нарича емайл. Под емайла се намира зъбно вещество наречено дентин - подобно на костната тъкан. В дентиновите каналчета проникват нервни влакна, които стигат до границата с емайла и на тях се дължи голямата болкова сетивност на тази част на зъба. Зъбните корени са изградени от сходно вещество наречено цимент. Кухината на зъба е изпълнена с мекото вещество - пулпа. Тя е богато инервирана и кръвоснабдена .При нейното възпаление се получават силни болки.

Зъбен кариес

Зъбният кариес е едно от най-често срещаните заболявания у човека и засяга над 95 % от хората. С З О го класифицира като едно от водещите социално значими заболявания на човешката популация Кариесът се развива с различена степен на интензивност, като започва с деструкция на зъбната повърхност. Той постепенно разрушава зъбите, затруднява дъвченето и нарушава естетичния вид на лицето. Неговите усложнения са причина за редица общи увреждания.. Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака. Изключително голямото разнообразие от причини за възникване и протичане на болестния процес на зъбите създава затруднения в изясняването на неговия механизъм.Най-често се предполагат два патогенетични фактора:

  • киселинно-деминерализационен /киселинно разтваряне на зъбната емайлна повърхност/.
  • разлагане на белтъчния състав на подлежащата зъбна структура.

Заболяването протича остро или хронично. По степента на ангажиране на зъбни тъкани се класифицира като:

  • суперфициален /повърхностен
  • -медия/среден/
  • -профунда /дълбок/

При повърхностен кариес в началото няма болкови усещания. При преминаването към среден кариес се чувстват болки при химично дразнене (сладко, кисело). Болките от химични, физични, термични и механични дразнения са по-силно изразени при дълбокия, остро протичащ кариес. Кариесът на постоянните зъби се локализира в емайла, дентина и цимента. При средния кариес деструкцията преминава емайло-дентиновата граница. Оформя се кариесна кухина с некротична тъкан покрита с хранителни остатъци. Болката се усилва даже и без силен дразнител. При дълбокия кариес пулпата е отделена с тънък слой дентин и е възможно да прозира. Тук има наличие не само на провокирана, но и на спонтанна болка. Локалното лечение на зъбния кариес се основава на следните три принципа:

  • Отстраняване на кариесната маса и подготвяне на подходящ форма на създадената кухина.
  • Медикаментозно локално повлияване.
  • Възстановяване на анатомичната форма на зъба посредством различни материали с биологична поносимост.

 

 

Хигиена на устата

Хигиената на устата заема първостепенно място в комплекса от профилактични мероприятия, чиято основна цел е запазване на тъканите и органите в устната кухина. От чистите зъби лъха здраве и красота.

Те придават своеобразен чар на човека, на неговата усмивка. Зъбите подготвят храната за пълноценното `и усвояване от организма. Съхраняването им до дълбока старост е най-актуален проблем на устната профилактика. Основни елементи на устната профилактика са: хранителна и флуорна профилактика, хигиена на устата и активно лечение на стоматологичните заболявания в техния начален стадий. Задачите на хигиената на устата:

  • Отстраняване на зъбните отлагания /зъбен камък, зъбни налепи - хранителни, професионални и други/, тъй като те са причинни фактори на основните стоматологични заболявания;
  • Подобряване на структура та на твърдите зъбни тъкани, на устната лигавица и опорно-държащия тъканен комплекс, и устойчивостта им спрямо действието на външни вредни фактори;
  • Удовлетворяване на естетиката и психо-емоционалния тонус на човека.

Тези задачи се постигат чрез поддържане на висока индивидуална /лична/ и професионална /медико-стоматологична/ хигиена на устната кухина. От хигиенни мероприятия имат нужда всички органи и структури в устната кухина: твърдите зъбни тъкани /емайл, цимент/, устната лигавица и венците, както и естествената им среда /венечен секрет и слюнка/., език. Един от причинителите на увреди в устата е зъбната плака.. Изследвани са произходът, съставът, структурата, развитието и активността на зъбната плака и влиянието `и като болестотворен фактор на кариеса и заболяванията на парадонта.

Зъбната плака е налеп, който се образува върху повърхността на зъбите. Тя представлява меко образувание, съставено от микроорганизми и продукти на тяхната дейност. Плаката е плътно прикрепена към зъбните повърхности и не се отделя при изплакване на устата. Повърхностите, върху които се образува и задържа най-много плака, са и главните места за развитие на зъбен кариес. Честа причина за увреждане на тъканно -функционалния комплекс на устната кухина е зъбният камък. Отстраняването му е основен момент в професионалната устна хигиена. Високата хигиена на устната кухина, заедно с флуоризация и рационално хранене са основни насоки в профилактиката на зъбния кариес.

Ефективен и безвреден начин за отстраняване на зъбните наслоявания е механичното почистване с помощта на четка и паста. Най-разпространен начин за поддържане на лична хигиена на устната кухина е четкането. При него с помощта на хоризонтални, смесени хоризонтално-вертикални, кръгови и вертикални движения се почиства максимална част от зъбната повърхност.

Основното предназначение на четката е да отстранява ефикасно плаката, като има достъп до всички места в устата. Необходим е грижлив подбор на четката за зъби съобразно възрастта и състоянието на устната кухина. Зъбните четки са ръчни и електрически. Дръжката трябва да бъде под ъгъл спрямо четката, за да улеснява хигиенните процедури. Формата на работната повърхност на четката трябва да бъде такава, че да позволява почистването на всички повърхности на зъбните коронки и на междузъбните пространства. Доскоро у нас се предпочитаха четки от естествен косъм. Тези четки, обаче не са ефикасни за целите на устната хигиена. През последните години все повече се използват четки за зъби, изработени от изкуствени влакна със заоблен връх, които не дразнят меките тъкани в устната кухина, по-добре отстраняват зъбната плака и имат антисептично действие.

Най-трудно се почистват задните повърхности на зъбите и най-вече междузъбните пространства. За такава цел се използват клечки за зъби като важно спомагателно средство за почистване, изработени от пластмаса или дърво. За почистване на междузъбните пространства се употребяват и копринени конци /зъбен флос/ - навосъчени и ненавосъчени, но винаги след четкането.

Приложение имат жабуркането на устата и водни иригации /душове под налягане/. В случаи с увреждане на устната кухина от погрешно приети химични вещества /органични или неорганични киселини/ се препоръчват допълнителни промивки с 1 %-ов разтвор борова вода или 2-3 %-ов разтвор на сода бикарбонат. При увреждане от основи за неутрализиране се употребяват много слаби разтвори на киселини, плодова киселина и кислородна вода. За премахване на зъбните отлагания се употребяват пасти,прахове,разтвори /елексири/. Зъбните пасти биват няколко вида:

  • Хигиенно-профилактични пасти. Те не съдържат активно-действащи вещества и се употребяват за отстраняване на зъбната плака
  • Лечебно-профилактични пасти. Те съдържат биологично-активни вещества /антисептици, антибиотици, витамини, калциеви и амониеви соли, лечебни екстракти и други.

Като допълнително почистващо средство се употребяват и хигиенните дъвки, които се приемат много добре, особено от деца и млади хора. Дъвките съдържат антисептични вещества, флуориди, ензими, микроелементи, витамини, екстракти от лечебни растения.

Пулпит

Зъбната пулпа представлява комплекс от артериален,венозен и лимфен съд, рехава еластична тъкан и наличие на различни по вид и функция клетки, включително и стволови. Променя своята структура под влияние на вътрешни и външни вредни въздействия. По-чести увреждания на пулпата са атрофия, възпаление, дегенерация, некробиоза и некроза.

Причините са бактериално-токсични, химично-токсични, термични и травматични.

Некрозата на пулпата представлява необратимо състояние. При допълнителна инфекция умъртвената пулпа преминава в гангрена, която води до значителни усложнения.

По своето възникване и протичане се различават няколко форми на пулпата:

  • колизио
  • остър серозен частичен пулпит
  • остър серозен цялостен пулпит
  • остър гноен частичен пулпит
  • остър гноен тотален пулпит
  • преминаване в пулпо-периодонтит.

Пулпитът е съпроводен с изразена болкова компонента. В началото тя е краткотрайна и сигнализираща, с развитие на патологията става изключително силна, обикновено нощна болка, а в крайните фази на протичане е нетърпима почти постоянна в денонощието болка. Микроорганизмите техните биопродукти попаднали в пулпната тъкан заедно с механичните и различни сетивно-дразнещи фактори предизвикват реактивен отговор с индивидуална степен на изява, като има значение и прага на болкова търпимост на индивида.

Стоматологичната практика предлага различни методи за лечение на пулпит. Известно е прилагането на вещества водещи до „умъртвяването“ на зъбния нерв. Този метод е многоетапен с повече посещения при стоматолог. Трябва да се знае че честотата на усложнения след прилагането му е в рамките на - 30-40 %.

Използва се и методика за лечение на увредената зъбна пулпа в едно или две посещения и „витално „ отстраняване на тази тъкан.Независимо от началния избор на метод на лечение на пулпита - той изисква:

  • отстраняване на зъбна пулпа,
  • механична и медикаментозна обработка на канала
  • корено пълнежни пасти и уплътняването им в кореновия канал,
  •  подложки и пломбиране.

Лечението на пулпита се преценява като успешно когато се постигне възстановяване на структурата, функцията и естетиката на зъба.

Периодонтит

Възпалителните заболявания на периодонциума /околозъбната обвивка на зъбите/се причиняват от микроорганизми и техните токсини, от травми, химиотоксични и други фактори. Те протичат остро и хронично. Острият периодонтит се характеризира с отделяне на възпалителна течност (ексудат), а хроничният периодонтит - с пролиферация (разрастване) на тъкан като защитна реакция срещу причинителите на болестта. Възпалителният процес по-често се локализира около върха на зъбния корен. Периодонтитът обикновено протича като ограничено локално заболяване с деструкция на околозъбната обвивка, понякога и на съседната алвеоларна кост, което нарушава функцията на зъба. Острият апикален (върхов) периодонтит представлява усложнение на заболявания на твърдите тъкани и пулпата на зъба (кариес, пулпит, гангрена). Микроорганизмите и техните биопродукти попадат в околозъбната тъкан през кореновите канали. Характерът на възпалителния процес зависи от активността на микроорганизмите и защитните сили на организма. Остър периодонтит се развива при масивна инфекция и намалени защитни сили на организма. /често се срещат пациенти с гангренозни зъби (пулпата на зъба е некротична) без оплаквания/. При остър периодонтит болният се оплаква от постоянна, спонтанна, локализирана болка, която се усилва постоянно и при дъвчене на твърда храна. В крайната му фаза не позволява докосване на зъба и го чувства „висок“. Телесната температура понякога се повишава до 38 градуса С, а подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване. Лечението налага спешни мероприятия:

  • отваряне на зъба и неговия канал
  • при невъзможно лечение до екстракция на причинния зъб
  • отдрениране на ексудата
  • промивки и дезинфенция на тъканите
  • при необходимост инцизия на меките гранични тъкани и дренаж
  • лекарствена терапия.

Хроничният периодонтит се развива като последица на остър периодонтит, след отдрениране на възпалителния секрет, намаляване на активността на инфекцията и на травмиращият фактор, и наличие на добра устойчивост на организма./имунитет/ В резултат настъпва фиброза с грануломатозно разрастване, локализиран гранулом, и хронифициране на периодонтита. Хроничният периодонтит протича без особени оплаквания и обикновено се открива едва след рентгеново изследване. Лечението му бива:

  • консервативно – състои се в механична и химична обработка, дезинфекция и запълване на кореновите канали.
  • хирургично – отстранява се по оперативен начин гранулома и се възстановява физиологичното равновесие на тъканите