.

Периодонтит

Възпалителните заболявания на периодонциума /околозъбната обвивка на зъбите/се причиняват от микроорганизми и техните токсини, от травми, химиотоксични и други фактори. Те протичат остро и хронично. Острият периодонтит се характеризира с отделяне на възпалителна течност (ексудат), а хроничният периодонтит - с пролиферация (разрастване) на тъкан като защитна реакция срещу причинителите на болестта. Възпалителният процес по-често се локализира около върха на зъбния корен. Периодонтитът обикновено протича като ограничено локално заболяване с деструкция на околозъбната обвивка, понякога и на съседната алвеоларна кост, което нарушава функцията на зъба. Острият апикален (върхов) периодонтит представлява усложнение на заболявания на твърдите тъкани и пулпата на зъба (кариес, пулпит, гангрена). Микроорганизмите и техните биопродукти попадат в околозъбната тъкан през кореновите канали. Характерът на възпалителния процес зависи от активността на микроорганизмите и защитните сили на организма. Остър периодонтит се развива при масивна инфекция и намалени защитни сили на организма. /често се срещат пациенти с гангренозни зъби (пулпата на зъба е некротична) без оплаквания/. При остър периодонтит болният се оплаква от постоянна, спонтанна, локализирана болка, която се усилва постоянно и при дъвчене на твърда храна. В крайната му фаза не позволява докосване на зъба и го чувства „висок“. Телесната температура понякога се повишава до 38 градуса С, а подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване. Лечението налага спешни мероприятия:

  • отваряне на зъба и неговия канал
  • при невъзможно лечение до екстракция на причинния зъб
  • отдрениране на ексудата
  • промивки и дезинфенция на тъканите
  • при необходимост инцизия на меките гранични тъкани и дренаж
  • лекарствена терапия.

Хроничният периодонтит се развива като последица на остър периодонтит, след отдрениране на възпалителния секрет, намаляване на активността на инфекцията и на травмиращият фактор, и наличие на добра устойчивост на организма./имунитет/ В резултат настъпва фиброза с грануломатозно разрастване, локализиран гранулом, и хронифициране на периодонтита. Хроничният периодонтит протича без особени оплаквания и обикновено се открива едва след рентгеново изследване. Лечението му бива:

  • консервативно – състои се в механична и химична обработка, дезинфекция и запълване на кореновите канали.
  • хирургично – отстранява се по оперативен начин гранулома и се възстановява физиологичното равновесие на тъканите