Зъбният кариес е едно от най-често срещаните заболявания у човека и засяга над 95 % от хората. С З О го класифицира като едно от водещите социално значими заболявания на човешката популация Кариесът се развива с различена степен на интензивност, като започва с деструкция на зъбната повърхност. Той постепенно разрушава зъбите, затруднява дъвченето и нарушава естетичния вид на лицето. Неговите усложнения са причина за редица общи увреждания.. Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака. Изключително голямото разнообразие от причини за възникване и протичане на болестния процес на зъбите създава затруднения в изясняването на неговия механизъм.Най-често се предполагат два патогенетични фактора:

• киселинно-деминерализационен /киселинно разтваряне на зъбната емайлна повърхност/.
• разлагане на белтъчния състав на подлежащата зъбна структура.

Заболяването протича остро или хронично. По степента на ангажиране на зъбни тъкани се класифицира като:

• суперфициален /повърхностен
• -медия/среден/
• -профунда /дълбок/

При повърхностен кариес в началото няма болкови усещания. При преминаването към среден кариес се чувстват болки при химично дразнене (сладко, кисело). Болките от химични, физични, термични и механични дразнения са по-силно изразени при дълбокия, остро протичащ кариес. Кариесът на постоянните зъби се локализира в емайла, дентина и цимента. При средния кариес деструкцията преминава емайло-дентиновата граница. Оформя се кариесна кухина с некротична тъкан покрита с хранителни остатъци. Болката се усилва даже и без силен дразнител. При дълбокия кариес пулпата е отделена с тънък слой дентин и е възможно да прозира. Тук има наличие не само на провокирана, но и на спонтанна болка. Локалното лечение на зъбния кариес се основава на следните три принципа:

• Отстраняване на кариесната маса и подготвяне на подходящ форма на създадената кухина.
• Медикаментозно локално повлияване.
• Възстановяване на анатомичната форма на зъба посредством различни материали с биологична поносимост.