В лицево-челюстната област е специфична част от човешкото тяло . Тя е съчетание на разнообразни тъкани ,структури ,органи и функции -сензорни /зрение, слух, обоняние, вкус, температурни и тактилни възприятия/, защитна, дихателна, храносмилателна, говорна. Лицево-челюстната област е богато инервирана и кръвоснабдена. По-голямата част от нея се заема от костния скелет на лицето. Може да се раздели условно на:

• Опорна част - челюстни кости костни кухини, стави, пародонт, зъби
• Двигателна част - мускули /отварачи, затварачи, мимически/
• Секреторна част слюнчени жлези /предушни, подчелюстни, подезични/
• Невро-трофична част - нервна, кръвоносна и лимфна системи
• Меки и покривни тъкани - устни, бузи, лигавица, кожа.

Горната челюст взема участие в образуването на очницата, на устната кухина, на носната кухина, на небцето и носи горните зъби, чрез които участва в дъвкателната функция. Горната челюст е куха и в нея се помества горно-челюстният синус. Долната челюст е подвижно свързана с черепа посредством долно-челюстната става. Тя се състои от тяло с алвеоларна част, в която са разположени долните зъби, и два възходящи клона. Мускулите, които са двигателната част, започват от неподвижните кости на черепа и лицевия скелет, като се залавят за подвижните подезична кост и долна челюст. Дъвкателните мускули са 8 двойки отварячи и затварячи . Мимическите мускули придават изразност на лицето.

Дъвкателният апарат извършва механично раздробяване и начално химично разграждане на храната, формиране и придвижване на хранителните хапки към гълтача и хранопровода. В същинската устна кухина са разположени зъбите и езикът. Тя се ограничава от мекото и твърдото небце и пода на устата. Лигавицата на устната кухина посредством добре развита подлигавична основа е здраво прикрепена към обвивката на челюстните кости. В подлежащи те меки тъкани се намират мастни и слюнчени жлези.Слююнчените жлези се разделят на големи -подчелюстни подезични и околоушни и малки по устните и лигавици в устната кухина .Езикът е мускулест орган, покрит с лигавица, богато снабдена с вкусови жлези, съдове и нерви. Той взема участие в дъвченето, говора и допирно-сензорната функция. Зъбите са част от дъвкателния апарат на човека. Посредством тях се осъществява раздробяване и сдъвкване на храната. Те вземат участие и в звукообразуването. Временното съзъбие се състои от двадесет - по десет зъба на горната и долната челюст. Сроковете, в които пробиват временните зъби, са приблизително от 6 до 30 месеца. Първите детски зъби пробиват през кърмаческия период, поради което се наричат млечни зъби.

Постоянните зъби, 32 на брой, пробиват от 6 до 18-годишна възраст /мъдреците - до 30-годишна възраст/. Анатомофункционалният комплекс от тъкани около зъба /околозъбна обвивка, цимент и алвеоларни кости/ се нарича задържащ апарат /пародонт/. Той съчетава статична, динамична, сензорна, пластична и бариерна функция. Независимо от принадлежността им към различни функционални групи /резци,кучешки зъби, предкътници и кътници/, зъбите се състоят от три части: коронка, зъбна шийка и корен.

Във всекидневната стоматологична практика често се срещат възпалителни заболявания: периодонтит /възпаление на околозъбната обвивка/, абсцес и флегмон /възпаление на меките тъкани на лицево-челюстната област/, остеомиелит /възпаление на костната тъкан/, лимфаденит /възпаление на лимфните възли/, сиалоаденит /възпаление на слюнчените жлези/ и др Многокомплексни са причините водещи до възникване на инфекция в ЛЧО . Основно тези заболявания са свързани с одонтогенна причина, наличие на остра или хронична травма, въздействие на бактериални, химични и физико-химични радиационни,медикаментозни и редица други фактори.

Острият периодонтит протича с известна последователност. Отначало се появява болка и подутина в съседство на зъба. При сериозен периодонтит болката е слаба и търпима. При развитие на гноен периодонтит възпалението отначало засяга само т. н. периодонтална /околозъбна/ цепнатина. Болката става по-силна и е с пулсиращ характер. В по-късен стадий се обхваща и костната тъкан на зъбната алвеола, като телесната температура се повишава, общото състояние на болните е нарушено, с гадене, главоболие и разтрисания, появилият се оток се увеличава и ангажира и съседни области.

При непредприемане на спешни лечебни мерки бързо се развива нагнояване с образуване на абсцес или флегмон .Като усложнение при тези случаи се развива остеомиелит /възпаление на костната тъкан - от обвивката `и /периоста/ дълбоко чак до костния мозък. Лечението на абсцеса, флегмона и остеомиелита в ЛЧО е комплексно . Водещ фактор за добрия резултат на терапията е преценката с какво да се стартира- медикаментозно или хирургично поведение.

При спешно показание се предприема водещо хирургично лечение чрез

• трепанация или екстракция на зъба - причинител
• инцизия /срязване на меките тъкани с цел изтичане на насъбран гноен ексудат и дренаж
• при неотложност и други животоспасяващи хирургични мероприятия.

Приемането на медикаменти / антибиотици и други/ се преценя от вида и обема на възпалението, вида на гнойния секрет наличието на висока температура, нарушеното общо състояние и обмяна на организма и промяната на кръвни и уринни и други изследвания.

Нараняванията са обект на челюстно-лицевата травматология. Честотата на този вид патология заема значителен процент от общия травматизъм при човека.Счита се, че поради своята анатомия и положение лицето и ръцете са изложени най-често на различни въздействия водещи до наранявания ,понякога с тежка прогноза.
Травмите в лицево-челюстната област се подчиняват на общо-тъканните закономерности: оток, болка, кървене, разкъсване на тъкани, нарушаване на функциите на наранената зона, Тук се отчитат и някои особенности, /хранене, дъвчене дишане, говор, сетивни възприятия наличие на зъби и зъбодържащ апарат разнообразни по вид тъкани в ЛЧО/ които предполагат специфичност при възникване .развитие и провеждане на лечебни мероприятия при на нараняване в ЛЧО.
Само с един удар в лицево-челюстната област едновременно могат да се разстроят няколко функции, да се прекъсне целостта на повече от една биологични структури и пряко може да се увреди и централната нервна система.
Травмите могат да засегнат меките тъкани и костите,както поотделно ,така и съвместно. Според целостта на кожата и лигавиците те биват:

• Закрити - контузия, разтягане, притискане на меките тъкани, разкъсване на съдове (хематоми), пълно или частично закрито счупване на кост, увреждане на ставите
• открити - разкъсано-контузни, порезни огнестрелни, рани от измръзване, изгаряне, проникващи в устната, носната, синусните кухини - открито счупване на челюстни и лицеви кости, челюстни стави и други.

Травматичните увреди в ЛЧО допълнително се усложняват поради кръвоизлив, замърсяване с или без инфектиране на тъканите. Тъй като разположението на лицевия нерв е повърхностно, неговото увреждане протича тежко, най-често с парализа. Успехът от лечението зависи много от бързата помощ и своевременната намеса на лицево-челюстния хирург. Травмите много често се съчетават с контузия, луксация /изместване/,счупване или избиване на зъби. Счупванията могат да бъдат със или без засягане на пулпата на зъба, на неговата коронкова, шийна или коренова част. Нараняването на езика обикновено причиняват твърде тежки кръвоизливи, нарушения в подвижността и сетивността му. Лечението на травматичните наранявания на лицето и устна кухина се провежда от специалист лицево-челюстен хирург в сътрудничество с други гранични специалисти при наличие на комбинирани травми на организма. То има за цел отстраняване на травматичните изменения в тъканите, анатомично възстановяване на нарушените тъкани и органи в ЛЧО и възвръщане на нормалната им функция. Това се постига с различни хирургични ортопедични и смесени лечебни техники.

Кистата е образувание на тъканите което има собствена епителна покривка изпълнено е със съдържимо, расте основно от повишаване на вътрешното си налягане и изтласква околните тъкани. Обикновено е неболезнена. Расте бавно и почти без симптоми. Те се появяват когато формацията достигне определени размери и започне да дразни и притиска другите нормални структури. Може да бъде открита и при случайно рентгеново изследване. Кисти могат да се установят както на костните , така и на меките тъкани в ЛЧО. Кистите на меките тъкани могат да бъдат вродени с ранна проява при деца, но понякога с късна изява при възрастни пациенти. Придобитите могат да бъдат от различен произход на съединителната тъкан, на мастната тъкан и др.

Кистите от зъбен произход обикновено се развиват около върха на корена. Произхождат от гангрена на нерва на зъба или неправилно кореново лечение, при което се образува гранулом (гнойна торбичка) и в последствие той, когато нарастне поради различни фактори, преминава в киста.

Кисти се получават и след претърпяна травма в ЛЧО. Прекъсват се нерва, артерията и вената, които влизат в зъбния корен. Нервът умира и загнива а получилият се кръвоизлив не може да се резорбира от организма, инфектира се и с течение на време се получава собствена обвивка и се формира киста.

Трети вид кисти са резидуални/остатъчни/. Образуват се след изваждане на зъб с гранулом и той е оставен в костта поради липса или недостатъчно кюретиране на костното легло около патологичното изменение.

Друг вид кисти са фоликуларните. Те се развиват от зародишната торбичка на постоянния зъб и пречат на поникването му. Причината е травма на костите, чести възпалителни процеси от млечни зъби, проведено друго лечение на челюстите ,възможна е наследствена предиспозиция.

Особен вид кисти са вродените кисти .Те се образуват при неправилно развитие на тъканите на плода в майчината утроба. Могат да се проявят и в напреднала възраст на най-често при деца.

Превенция и ранна диагностика на кисти в ЛЧО може да стане с регулярни посещения за профилактични прегледи, дори да нямате никакви оплаквания.