Нараняванията са обект на челюстно-лицевата травматология. Честотата на този вид патология заема значителен процент от общия травматизъм при човека.Счита се, че поради своята анатомия и положение лицето и ръцете са изложени най-често на различни въздействия водещи до наранявания ,понякога с тежка прогноза.
Травмите в лицево-челюстната област се подчиняват на общо-тъканните закономерности: оток, болка, кървене, разкъсване на тъкани, нарушаване на функциите на наранената зона, Тук се отчитат и някои особенности, /хранене, дъвчене дишане, говор, сетивни възприятия наличие на зъби и зъбодържащ апарат разнообразни по вид тъкани в ЛЧО/ които предполагат специфичност при възникване .развитие и провеждане на лечебни мероприятия при на нараняване в ЛЧО.
Само с един удар в лицево-челюстната област едновременно могат да се разстроят няколко функции, да се прекъсне целостта на повече от една биологични структури и пряко може да се увреди и централната нервна система.
Травмите могат да засегнат меките тъкани и костите,както поотделно ,така и съвместно. Според целостта на кожата и лигавиците те биват:

• Закрити - контузия, разтягане, притискане на меките тъкани, разкъсване на съдове (хематоми), пълно или частично закрито счупване на кост, увреждане на ставите
• открити - разкъсано-контузни, порезни огнестрелни, рани от измръзване, изгаряне, проникващи в устната, носната, синусните кухини - открито счупване на челюстни и лицеви кости, челюстни стави и други.

Травматичните увреди в ЛЧО допълнително се усложняват поради кръвоизлив, замърсяване с или без инфектиране на тъканите. Тъй като разположението на лицевия нерв е повърхностно, неговото увреждане протича тежко, най-често с парализа. Успехът от лечението зависи много от бързата помощ и своевременната намеса на лицево-челюстния хирург. Травмите много често се съчетават с контузия, луксация /изместване/,счупване или избиване на зъби. Счупванията могат да бъдат със или без засягане на пулпата на зъба, на неговата коронкова, шийна или коренова част. Нараняването на езика обикновено причиняват твърде тежки кръвоизливи, нарушения в подвижността и сетивността му. Лечението на травматичните наранявания на лицето и устна кухина се провежда от специалист лицево-челюстен хирург в сътрудничество с други гранични специалисти при наличие на комбинирани травми на организма. То има за цел отстраняване на травматичните изменения в тъканите, анатомично възстановяване на нарушените тъкани и органи в ЛЧО и възвръщане на нормалната им функция. Това се постига с различни хирургични ортопедични и смесени лечебни техники.