Оралната имплантология /присаждане на чужди тела в устната кухина/ използува хирургично-ортопедични методи за лечение на дефекти на зъбните редици и обеззъбени челюсти посредством имплантати и импланти-протези.
Оралната имплантология /присаждане на чужди тела в устната кухина/ използува хирургично-ортопедични методи за лечение на дефекти на зъбните редици и обеззъбени челюсти посредством имплантати и импланти-протези. Нуждата от все по-високо технологично и естетично възстановяване на съзъбието наложи прилагането на широк диапазон от методи при заместване на всякакви тъкани в устната кухина. За зъбна рехабилитация се използуват няколко вида имплантати:
- Вътрекостни - изкуствени зъбни корени;
- Субпериостални - под костната обвивка
- Бикортикални - преминаващи през цялата кост,
- Имплантати за възстановяване на загубени тъкани или за корекция на протезното поле (костозаместване).
Досега за целите на имплантологията са използувани голям брой материали: метални сплави, естествени и синтетични полимери, керамични и стъкловидни композиции. Изследвана е здравината, корозията, токсичността и биологичната поносимост в живи тъкани. Надделява становището, че порьозната повърхност на един имплантат предоставя възможност за прорастване на костна тъкан и добра остееоинтеграция. Съвременните изследвания върху поръозните полимери са насочени към употребата им като покриващ металните имплантати материал. Биокерамичните материали са чисти кристални окиси на алуминий или смес от стъкло и керамика. От тях интерес представляват калциевия и магнезиевия алуминат. Материалите за имплантати с такъв биокерамичен състав са порьозни и биологичната им поносимост е много добра. Употребяват се също материали, съдържащи биовъглероди, както и усъвършенствани композиции, които не предизвикват негативни тъканни реакции в костната структура. Новост при покритието на имплантната повърхност е прилагането на остеоиндуктивени наноматериали. От около година вървят изследвания за използването на стволово-клетъчна технология за зъбна реституция.
Факторите, които предизвикват реакция на тъканите срещу имплантата, са:
- Повърхността на импланта
- Влияние на формата на импланта върху заобикалящите го тъкани
- Подвижност на импланта
- Наличие на придружаващи заболявания или вредни навици.
При правилната оценка и прецизиране на тези фактори се постига оптималната възможност за стабилна остеоинтеграция на импланта в костта и по-дълготрайна дъвкателна рехабилитация. Усъвършенстването на технологиите и материалите за изработка на импланти, на стабилизацията на надимплантните протезни конструкции, на разработването на различните видове оперативни техники за поставянето им, създават предпоставки за добър процент на поносимост и дълготрайна употреба на импланти в стоматологията.